Сблъсък на хармонии в объркан свят, отекват в абстрактна реалност за него.
Потърсил познаването му човек. Обгърнат в наметалото на мрачно Его.
Прекрил очи под тъмната качулка. Прогизнал от остра хладина.
Пътувал да търси позване, а откривал само празна суета.
Хванал дръзко меча на словесното. Да се опази от демоните на нощта.
Той ставал често за смях на тълпите които и днес мразят различните неща.
Но устните свивал в сурова гримаса. Сурово сивеели две остри очи.
И скитал се, скитал се, скитал. И оставял по пътя кървящи следи.
Лешояди се нахвърляли жадно върху им. Изчезвали и тези следи от пръстта,
която копнеела за светата им сила, за да нахрани бъдещи жита.
Продължавал да крачи объркан несретника. За огледало имал бледата луна
в която видял си веднъж чертите безсилни как съзерцават свойта нищета. ...