Късче Лято
Щом лятото разгърне си крилата,
сърцата за любов ще ни отвори.
Дошъл е сякаш раят на земята –
безкрайни са душевните простори.
Игри и глъч, усмивки и надежда,
телата ни изпълват без предел.
С благи очи света всеки поглежда,
щастлив, че път жадуван е поел.
Едни се къпят във вълните морски,
дочакали мечтан вечерен бриз.
А други по пътеки тесни, горски
се наслаждават на зелен "каприз".
От лятото вземете красотата,
хармонията, чара, сладостта,
уханието дивно на полята,
на утро – меката розовина.
И нека всеки късче да отчупи,
да го запази за свирепи дни.
После да го извади и разчупи,
стопляйки заскрежените души!
© Данаил Таков All rights reserved.
Много красиво стихотворение 