Feb 3, 2019, 4:23 PM

Къща

  Poetry
538 0 0

на Валя

 

Опитах се подобно на Вапцаров, свойте
вери да бронирам във гърдите.
Но стреляше с куршуми бронебойни,
стреляше Животът - и не питаше!

 

И много нещо в мене бе убито!
Много нещо в мене бе ранено!
Разлагах се, самичък, във очите си.

Разлагах се - без опело, без погребение.

 

…Но останаха във мене късчета -
малко, но достатъчно останаха.
С които да издигна къщата,
в която да живеем. Двамата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...