Къща
Защо ми е, по дяволите – къща?
Та, в нея нямам кой да подслоня,
мечтите ми със други се прегръщат
в която бели призраци прошушват:
Какъв си... Ти, защо си на света...
И как можа да си зарежеш Кръста,
готов ли си - за тежката Цена...
Обичал ли си? Можеш ли да плачеш?
Посял ли си дръвче - във таз Земя?
Дочул ли си ревът - на пеленаче?
А знаеш ли, как страда Любовта...
И още даже... Можеш ли, човече,
да се възправиш с вдигната глава,
да кажеш, че добър си бил и честен,
Родина, че съзнал си - що е Тя!
И пак връхлитат! Хиляди въпроси!
А отговори - липсват, все така...
Усещам, че в Мълчанието прося,
май искам да си върна Съвестта?
Затуй не искам! Хич не искам Къща!
Но вярвам, че когато - там, Навън,
ми стане хладно. Ти потръпнеш също!
Ще я издигна! С теб! И не – насън...
Приятели - от сърце Ви благодаря, че се отбивате тук - сред думите ми! За мен е огромно удоволствие да мога да споделям емоциите си, както и тези на моите герои със всички Вас!
Публикувам и тук, във Фейсбук - освен в Откровения:
© Ангел Колев All rights reserved.
