и всичко плува, в някаква мъгла, в която бели призраци прошушват: Какъв си... Ти, защо си на света... И как можа да си зарежеш Кръста, готов ли си - за тежката Цена... Обичал ли си? Можеш ли да плачеш? Посял ли си дръвче - във таз Земя? Дочул ли си ревът - на пеленаче? А знаеш ли, как страда Любовта... И още даже... Можеш ли, човече, да се възправиш с вдигната глава, да кажеш, че добър си бил и честен, Родина, че съзнал си - що е Тя! И пак връхлитат! Хиляди въпроси! А отговори - липсват, все така... Усещам, че в Мълчанието прося, май искам да си върна Съвестта? Затуй не искам! Хич не искам Къща! Но вярвам, че когато - там, Навън, ми стане хладно. Ти потръпнеш също! Ще я издигна! С теб! И не – насън...
Приятели - от сърце Ви благодаря, че се отбивате тук - сред думите ми! За мен е огромно удоволствие да мога да споделям емоциите си, както и тези на моите герои със всички Вас!
Публикувам и тук, във Фейсбук - освен в Откровения: