Къщички - гнезда.
Очите им - в небето,
плувнало в река.
В тихата вода
виждам си лицето,
на една ръка.
Плува като тях -
лодки керемидени
с много мъх зелен.
Чувам детски смях -
пръски непредвидени.
Споменът е в мен.
© Димитър Димитров All rights reserved.