Къщурково послание
(посветено)
Не ми вярваш все още, нали?
Знам, раняван си бил, и е трудно.
Тази болка в гласи ти личи -
"Ще си идеш и ти. Като другите."
Аз се сърдя наужким и мръщя се,
после хукват звънчетата смеещи.
Надникни във сърцето ми - къщичка
съм ти скътала, там да живееш.
Място малко, но топло и светло,
с еееей... такива прозорци големи.
Щом надвисне и ливне небето ти
да се скриеш от капките-бездни.
Ще съм длан, за която във дните
окуцели без страх да се хванеш.
Заприиждат ли в сиво мъглите
с шепа слънце и тях да обагря.
Прочети го в очите ми. Можеш ли?
Там е всичко, което със думи
да опиша сега невъзможно е,
но пък с времето сам ще научиш.
Ако в някой момент заприлича
на любов - да, дори и това е.
Но различна. Така те обича
само истински, верен приятел.
© Жанет Велкова All rights reserved.
