Късмет
КЪСМЕТ
И все на мен, и все на мен...
Побъркан, причудлив късмет!
Стени разби, влетя във мен.
Бушува, пакости навред.
Очакван беше, но преди.
Днес сто бели накуп се случват.
Високо кръвно се вреди
с хормоните... И ме проучват.
По скàлата на старостта
люлеят и раздрусват здраво.
Късметът пък решил сега
с любов да ме позабавлява.
Приятелче, къде така?
Не виждаш ли, че съм разумна?
За поздрав ще подам ръка.
За друго не мисли! Абсурдно!
Но той, нали е мой и луд,
и причудлив, и смахнат...
Положи страст, упорство, труд...
В прегръдките му ахнах.
А разумът пищи отбой.
Аз да помръдна нямам сили.
Късметът просто си е мой.
Друг някой път ще го кача на вили.
© Алина Стоянова All rights reserved.
