Късно е
Късно е
Късно е, красиви бяха чувствата предишни,
но днес са всички, може би, излишни.
Късно е, струва ли си да ги възкресявам,
щом знам, за теб аз нищо, че не означавам.
Късно е, защо ли спомените да прелиствам?
Но с тях от болката душата си пречиствам.
Късно е... "Загубих те" - шепти сърцето,
с дъждовни капки плаче и небето.
Късно е, времето отдавна заличи следите,
макар че живи са на образа ти в мен чертите.
Късно е, надежда вече няма,
от мен остана само жива рана.
Късно е, а как пак искам да е рано,
глава да мога да склоня на твойто рамо.
Късно е! Дори да знам, аз все мечтая,
че някой ден със теб ще преоткрием рая.
Късно е, красиви бяха чувствата предишни,
но днес са всички, може би, излишни.
Късно е, струва ли си да ги възкресявам,
щом знам, за теб аз нищо, че не означавам.
Късно е, защо ли спомените да прелиствам?
Но с тях от болката душата си пречиствам.
Късно е... "Загубих те" - шепти сърцето,
с дъждовни капки плаче и небето.
Късно е, времето отдавна заличи следите,
макар че живи са на образа ти в мен чертите.
Късно е, надежда вече няма,
от мен остана само жива рана.
Късно е, а как пак искам да е рано,
глава да мога да склоня на твойто рамо.
Късно е! Дори да знам, аз все мечтая,
че някой ден със теб ще преоткрием рая.
© Вероника Борисова All rights reserved.
толкова болка има в стиха ти 
