Късно е
Късно е... за мелодрами,
за отлетели непризнати грехове,
дори и да живели сме с измами,
нака да не бъдем мълчаливи врагове.
Късно е... да търся в тебе смисъл,
началото лети към своя край,
надеждата порочно търси мисъл,
но раняваме се с тебе само май.
Късно е... да сътворя звезди,
когато пороя отново ме влачи,
трябва ли да тъмнея в твоите сини очи,
не ти ли стигат душевните палачи?
Късно е... за жалко покаяние,
изтичат часовете, времето лети,
няма вече дъх - последно отчаяние
се рови в купчината от мечти.
Късно е... да бъде светло утре,
че още вчера то умря,
изтезанието началото на нова смърт е,
нека стопи се в последна сълза!
© Мария Манджукова All rights reserved.
