Късно е!
Посветено на приятелка и нейната майка
(две силни жени)
Израснах без баща.
У дома.
Сме само жени.
Стабилност не ми липсва.
Както и твоите очи.
Мама всичко ми даде.
Не я питай дали я боли.
Залъкът от себе си даваше,
за да сбъдне моите мечти.
Не познавам бащина ласка,
ни груби, мъжки ръце.
Мама сама ме е люляла,
наричайки ме „златно дете”.
Не съм твоето момиче, татко,
късно е, мисля за това.
Аз на мама изцяло приличам,
същата – силна жена.
Но понякога заспивам и плача.
Липсваш ми. До болка. У дома.
Всяка вечер тя пита за тебе –
твоята внучка, мойта дъщеря.
Но е късно... много късно за това.
(две силни жени)
Израснах без баща.
У дома.
Сме само жени.
Стабилност не ми липсва.
Както и твоите очи.
Мама всичко ми даде.
Не я питай дали я боли.
Залъкът от себе си даваше,
за да сбъдне моите мечти.
Не познавам бащина ласка,
ни груби, мъжки ръце.
Мама сама ме е люляла,
наричайки ме „златно дете”.
Не съм твоето момиче, татко,
късно е, мисля за това.
Аз на мама изцяло приличам,
същата – силна жена.
Но понякога заспивам и плача.
Липсваш ми. До болка. У дома.
Всяка вечер тя пита за тебе –
твоята внучка, мойта дъщеря.
Но е късно... много късно за това.
© Ванина All rights reserved.
