29 jun 2008, 23:26

Късно е! 

  Poesía
802 0 24
                                                                             Посветено на приятелка и нейната майка
                                                                                                  (две силни жени)




Израснах без баща.
У дома.
Сме само жени.
Стабилност не ми липсва.
Както и твоите очи.
Мама всичко ми даде.
Не я питай дали я боли.
Залъкът от себе си даваше,
за да сбъдне моите мечти.
Не познавам бащина ласка,
ни груби, мъжки ръце.
Мама сама ме е люляла,
наричайки ме „златно дете”.
Не съм твоето момиче, татко,
късно е, мисля за това.
Аз на мама изцяло приличам,
същата – силна жена.
Но понякога заспивам и плача.
Липсваш ми. До болка. У дома.
Всяка вечер тя пита за тебе –
твоята внучка, мойта дъщеря.
Но е късно... много късно за това.


© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че прочетохте!
  • поздравления! Толкова силен ситх изпалнен с много болка но Винаги има място за прошка не бива да таим лоши чувства в душата си именно те ни убиват и мъчат всеки ден
  • ...
    Точно!!!
  • Тъжен,но много силен стих!
    Поздрав,Ванина!
  • Невероятна и тъжна красота. Но мисля че смъртта не е краят... винаги остава спомена в сърцата на хората и чрез него хората никога не умират...
  • Благодаря, че прочетохте и...разбрахте!
    Благодаря, приятели!
  • Никога не е късно за прошката и приемането, трябва само и единствено желание!
    Поздрав Ванинче!
    За силните жени!!!
  • За мъжете е по - лесно да избягат.
    На жените им е писано да са силните...!
  • Силна,смела изповед!Поздрави!
  • Вилдан,Димитре, благодаря!
  • Просто е неотразимо,каква положителност
  • Мариолче!
    Jolly_Roger, понякога толкова дълго си чакал нещо, че накрая си се уморил.Изгубил си надежда и смисъл да го правиш!
    Благодаря на всички още веднъж!
  • дори да е късно, това не значи че няма смисъл
  • Прегръщам ви за силата...Боже защо...
  • Благодаря ви момичета!
  • страхотен стих...!
    как ме трогна само...
    прегръщам ви с обич...
  • Ох, една тръпка премина през мен, докато четях! Много силно!!!
  • Силно!
  • Има много жени, в подобно положение,
    но са малко онези, които със себе си сами,
    са заслужили такова посвещение!

    Поздрав и за прекрасната авторка и за Жените! Силните жени!
  • Дано, Марго!
    Благодаря ти!
  • Миличка,ще срещнеш някой силен мъж и ти ще поискаш да бъдеш слаба.Сигурно е,да знаеш!Той ще те намери...
    С обич!
  • Благодаря на всички за прочита!
  • Успели са, нали?!
    Поздрави!
  • Ох, Вани... разтърси ме стиха ти!
    Гушкам те!
Propuestas
: ??:??