Посветено на приятелка и нейната майка (две силни жени)
Израснах без баща. У дома. Сме само жени. Стабилност не ми липсва. Както и твоите очи. Мама всичко ми даде. Не я питай дали я боли. Залъкът от себе си даваше, за да сбъдне моите мечти. Не познавам бащина ласка, ни груби, мъжки ръце. Мама сама ме е люляла, наричайки ме „златно дете”. Не съм твоето момиче, татко, късно е, мисля за това. Аз на мама изцяло приличам, същата – силна жена. Но понякога заспивам и плача. Липсваш ми. До болка. У дома. Всяка вечер тя пита за тебе – твоята внучка, мойта дъщеря. Но е късно... много късно за това.
поздравления! Толкова силен ситх изпалнен с много болка но Винаги има място за прошка не бива да таим лоши чувства в душата си именно те ни убиват и мъчат всеки ден
Мариолче!
Jolly_Roger, понякога толкова дълго си чакал нещо, че накрая си се уморил.Изгубил си надежда и смисъл да го правиш!
Благодаря на всички още веднъж!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.