Feb 25, 2007, 5:41 AM

Късно е за нас, любов 

  Poetry
1135 0 4
Обаждаш се и казваш
"Мислех за теб"
А аз си мисля само
"Липсваше ми"
Как стана така,
че мислим си за едно?
И защо сега,
когато подредих си живота?
Какво да правя се чудя
и само твойте думи
кънтят в главата...
Къде да захвърля всичко,
ако тръгна към теб?
А дали си струва
след толкова време
отново да тръгна назад?
Дали и този път
няма да е само миг
и после пожара да угасне?
Какво да правя с теб?
Дали да се върна
или да продължа без теб?
Дали да остана при него
и да се опитам да го обикна?
Да го обичам също като теб...
И да те забравя...
Да забравя онова,
което може и да имам,
ала винаги ще се съмнявам,
че ще изгубя...
Той никога няма да е като теб, знам,
ала е с мен.
С онази, която съм
С него съм себе си.
А с теб...
С теб се напрягах,
нервирах и мъчех
да забравя трудностите между нас.
Пречките да бъдем заедно
са повече от преди.
Сега го има и него.
Попита ме дали съм щастлива,
за миг се замислих
и ти отговорих:"Да"
Загърбих нашето минало
и сега е късно просто
така да се върнеш.
Късно е за нас, любов!
Сега живея друг живот.
Но очите ти ще продължа
да сънувам, дори
и когато до мен той спи.
И някой ден може би
ще обичам него.

© Алекс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мила,напълно съм съгласна с Cromwell (Оливър ) ...Иначе стиха ти е мног хубав...
  • мерси за думите диде,трябваше да сложа край,а ако съм го жегнала още по-добре
  • ами никой не си заслужава но знаеш колко често ни слуша сърцето
  • А заслужава ли да го сънуваш и да тъгуваш за него???
Random works
: ??:??