Л У Н А
Очите на луната са червени
и не от плач - от липса на звезди.
А моите очи са потопени
в гърдите ти - естествени луни,
в косите ти - вълни от водопади,
в усмивката - молитва на жена,
в походката - воал от земна радост
и грация изящна на сърна...
Луната мълчалива сред хармана
завижда ми, че имам си звезда
и в тази нощ, звезди когато няма,
за този свят аз вече съм луна...
Сърцето ми със обич ще му свети,
със ярка, еднозвездна светлина,
родена от душата на поета...
Приседнала в кръга на любовта.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
