Ла минор (Am)
Когато те видях,
ти ми се усмихна.
Когато те доближих,
през мене ток премина.
Съдбата ни сближи,
за да може да ни раздели
и мен отново нарани.
Че не си за мен, това е ясно,
щом си същество прекрасно.
Красиво, умно, интелигентно,
за мен момичето перфектно.
Но трябваше ли теб
да виждат моите очи?
Ще може ли без теб
животът ми да продължи?
Не искам да бъда поредният обожател,
пред теб да се бия
като някой завоевател.
Обичта твоя
да можех да спечеля,
да беше моя,
щях да полудея.
Не би ми трябвало нещо друго.
Но защо ли трябваше
да бъде грубо?
Времето бе толкова чудесно,
да се влюбя в теб беше лесно.
Характерът ти бяха моите мечти,
сърцето ми копнееше за твоите очи.
Не съм и друга тъй обичал,
нито рими толкова изричал.
И сега оставам отново сам
на студено и тъмно
във душата, там...
Несподелена любов му казват всички,
аз пък мисля, да го д***т всички.
За това няма успокоение,
когато ти си моето вдъхновение.
Когато мрачна е картината сега,
отново сам седя на студа
и душата ми за теб реве,
сърцето ми твоето зове.
© Калата All rights reserved.
