Лажова, до поискване, спонтанно
Лажова, до поискване, спонтанно
„ Драги ми, Смехурко”
Светланчик, тези дни ако си кихала -
да знаеш, че от мен ще е билò.
В комплект със Дори, Нели, Маргарита
и още много дружки по перò.
Проклетница! Ты не пришла опять.
(отнесе го задочно твойта леля).
Но ще разкажа, за да те е яд
как мина сборът съботно-неделен.
Знаеш, Сливен е прочут със ветрове.
И още също пълен е с войводи.
Вървяха евтино: калпак за левче-две.
(А поетеса със войвода как си ходят...)
Под сянката на Бряста стана тясно.
Хвърчаха удивени междуметия.
Подскача Жани, щрака си Катанеца,
усмивки пръскат - Ани, Радо, Веси...
Приличахме на част от психиатрия,
закичени с хартишки яркожълти.
Околните учудено ни зяпаха:
„Какви са тези дето се прегръщат?”
... Винарната с разтворени обятия
щом падна вечерта ни приюти.
Звучаха песни по Дамян Дамянов
Кой не дойдè- не яде и не пи...
Държаха речи пламенни и страстни -
Алипиева, Гудман, Мая, Смиф...
Админ пък скри ни шапките накрая -
на всеки по столевка подари...
... Тук, драги ми Смехурко, аз приключвам.
Фантазията ти оставям да довърши
как в Сливен Откровенска, бойна група
пирува, пя и буйни танци кърши...
твоя баба Ц.
© Дочка Василева All rights reserved.
