27.06.2014 г., 22:22

Лажова, до поискване, спонтанно

1.1K 1 21

Лажова, до поискване, спонтанно

 

                                   „ Драги ми, Смехурко”

 

 

Светланчик, тези дни ако си кихала -

да знаеш, че от мен ще е билò.

В комплект със Дори, Нели, Маргарита

и още много дружки по перò.

 

Проклетница! Ты не пришла опять.

(отнесе го задочно твойта леля).

Но ще разкажа, за да те е яд

как мина сборът съботно-неделен.

 

Знаеш, Сливен е прочут със ветрове.

И още също пълен е с войводи.

Вървяха евтино:  калпак за левче-две.

(А поетеса със войвода как си ходят...)

 

Под сянката на Бряста стана тясно.

Хвърчаха удивени междуметия.

Подскача Жани, щрака си Катанеца,

усмивки пръскат - Ани, Радо, Веси...

 

Приличахме на част от психиатрия,

закичени с хартишки  яркожълти.

Околните учудено ни зяпаха:

„Какви са тези дето се прегръщат?”

 

... Винарната с разтворени обятия

щом падна вечерта ни приюти.

Звучаха песни по Дамян Дамянов

Кой не дойдè- не яде и не пи...

 

Държаха речи пламенни и страстни -

Алипиева, Гудман, Мая, Смиф...

Админ пък скри ни шапките накрая -

на всеки по столевка подари...

 

... Тук, драги ми Смехурко, аз приключвам.

Фантазията ти оставям да довърши

как в Сливен Откровенска, бойна група

пирува, пя и буйни танци кърши...

                                            твоя баба Ц.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...