Лазур от дъга
Сълзите ми отекват сред тътена на самотата
Капките в прозореца броят ритъма на жежки мисли
Жени с ефирен поглед прелитат в очите ми невиждащи
Сам съм сред писъците на тълпата
Жадуваща за секс
Непознаваща любов.
Крия мислите зад паравана на усмивката
Едва просмукала се през сивотата на деня
Моля небесата за капчица спомен
С лазур от отдавна изчезнала
Но всеизгаряща дъга
24.02.2004 Николай Иванов
© Николай Иванов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
