Mar 25, 2014, 10:56 PM

Лечение

  Poetry » Love
861 0 0

Понякога човек иска да бъде забравен.
Скрива снимки разни под пода дървен и неравен.
Тръгва сам на път
и разбира за сетен път,
че човек си е сам самичък.
Няма сродна душа,
няма половинки.
Те и без това са тъга,
съмнения и понякога лъжа.

Стига! Добре се разбра това.
Всеки болката сам избира
как да я провокира.
Не съм такава!
С думите просто си играя.
За любовта вече всичко зная.
По-вечна от нея няма.
Когато тя е в теб и към теб е насочена,
а не в дупка, в празна яма.
Тогава тя е вечна.

Връща се човека от пътя.
Отдъхнал и освежен.
Сяда пак на масата сам
и вечерята се сервира.
Пристига тя!
Любимата му една!
Хората казват, че свикнала му била
да броди той човека
по реки и езера,
по планини и морета,
за да потули болката свирепа.

Тя вярна му била.
 В бащиния дом
чакала го с бутилка ром
и цигара, едничка само,
че вредна е тя и бръчки
повече ще направи,
отколкото живота ти причинява.
Слънцето се скри,
взе да причернява.
Буря сякаш наближава.
Положила глава
тя се спряла.
Затоплила скут,
стоплила сърце
от ноемврийският студ
и целувка подарила.


Това била любовта.
Вечната, святата и чистата любов.
Любовта към теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дениз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...