Леден пламък

Nov 30, 2006, 10:52 AM

Poetry

736 0 1

Снегът вали навън,
А щастието е само сън.
Студът сковава ми дъха,
Сълзи, горещи, капят по листа.
Животът, тъжен и студен,
Отново виждам в този ден.
Душа, самотна с векове
Е пълна пак със страхове.
Как да продължа напред,
Щом всичко е сковано в лед?
Сърцето, ледено, едвам тупти
И самотата в мен гори - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Леден пламък

Want to read more?

Random works