Леден пламък

30.11.2006 г., 10:52 ч.

Поезия

733 0 1

Снегът вали навън,
А щастието е само сън.
Студът сковава ми дъха,
Сълзи, горещи, капят по листа.
Животът, тъжен и студен,
Отново виждам в този ден.
Душа, самотна с векове
Е пълна пак със страхове.
Как да продължа напред,
Щом всичко е сковано в лед?
Сърцето, ледено, едвам тупти
И самотата в мен гори - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Леден пламък

Искате да прочетете повече?

Предложения