Ледено слънце
ЛЕДЕНО СЛЪНЦЕ
Ледено слънце изгря сутринта,
ледено – тъй като тебе те няма,
ти си отиде, отнесе страстта,
тука остави тъга и измама.
Ти си отиде – не помня кога.
Днеска си с друг, но кажи ми поне:
помниш ли още поета с рога –
онзи, комуто ти всичко отне?
Още обича те, въпреки всичко,
въпреки всичко, по тебе е луд,
ти си за него надежда едничка,
ти си му слънцето в зимния студ.
***
Слънцето ледено нека да грее,
в мене поета пленила си ти,
той зарад` тебе все още живее,
ти си причината той да крещи…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
