Легенда за любовта на Косара и Йоан Владимир
І част
В епоха една – далечна и смутна
с провали, с възходи, с войни,
живяла Косара, щерката смугла
на български цар... Самуил.
Стара легенда за нея разказва,
как вярна остала до гроб
на любовта си, и как е доказала
съпружеска клетва - оброк.
Свидетел била на превратности тежки -
на кръв, на сплетни, на борби,
които баща й с победи и грешки,
водел народ.... в бъднини.
Та в битка една за княжество Сръбско,
сам князът им паднал ранен -
Йоан Владимир, когото най-дръзко
в затвор оковали. Пленен.
Но станало чудо. Било по Великден.
Косара решила в деня,
по християнски в тъмница да иде,
страдалци да види сама.
Щом влязла в килията тясна, сумрачна
на сръбския воин унизен,
принцесата млада княза съзряла
и пламнал пожар възвисен.
Луда любов се завихрила страстно
от погледа първи смутен,
а щом заговорили станало ясно,
че двамата влезли са в плен.
Тогава Косара за миг преценила,
да срещне се с роден баща.
Ръка му целунала и промълвила:
„Нека му стана жена!“
Разбрал Самуил, че думите нейни
не са неразумни слова.
Съзрял любовта във тях чародейна
и рекъл: „Да бъде така!“
Вдигнали сватба за чудо и приказ
във Преспа, градът на века....
Що станало после, сама ще разкажа
за бъдни им... общи дела.
ІІ част
Последвали дълги, щастливи години -
седемнайсет... в добро и във мир,
в които Йоан и Косара-любима
били за народа пастир.
Но както се често случва в живота,
след щастие идва и зло.
Самуил се поминал, а после сина му
убит бил ,„случайно“, на лов.
Иван Владислав – новият властник,
в душата що криел змия,
заплаха видял за трона, опасна,
и подмолни замислил дела.
Покана изпратил в Драч той на княза,
кръст златен уж да дари,
но друга била му целта, със измама
да подмами го в свойте земи.
Щом чула това, кралица Косара
се примолила тихо : „Недей!
Не отивай, съпруже, искат в кошара
да примамят те като лакей“.
Послушал я краля. Нали била мъдра.
Познавала своя си род.
Затова преценили, нека тя първа
да „гостува“ откривайки брод.
ІІІ част
Щом влязла Косара в престолния град,
я срещнали с царски поклони,
но после разбрала, че всъщност е враг
на българска златна корона.
Заложница скръбна станала тя
на Иван Владислав, братовчеда,
който с коварство направил така,
да стигне измамна победа.
Отново поканил Йоан в своя дом,
и кръст дори златен изпратил,
но князът лукавство съзрял и с уклон
отвърнал му, дървен да прати.
Тогава... сам патриархът Давид
нов кръст на крака му поднесъл
и царско писмо пълно с клетви-лъжи,
че гост ще е в двор поднебесен.
С надежда взел кръста Йоан Владимир.
Целунал го, после положил
на гърдите с молитва: „Нека е мир,
враждата без кръв уталожим!“
Когато смирен си приел участта,
отишъл във Преспа на черква,
Бог да измоли и спаси любовта
с Косара, принесена в жертва.
В олтара приседнал, ръцете прострял
към Бог за милост висока,
на Дева Светица разказал без свян
за съдбата своя жестока.
Но щом той излязъл от божия храм,
очакал го меч безпощаден,
смъртта си намерил, посечен без срам
от царски войник кръвожаден.
Легендата днес ни разказва със жал
и с тежки сълзи безутешни,
как пренесла Косара убития крал
в родината нему заветна.
Така любовта им остала вовек
с години да носи прослава,
че може да жертва живот си човек,
щом има в душа си жарава.
Край!
14.12.2021 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
