Помниш ли лозята – местност стръмна, дива?
И онази нива – с драките бодливи?
Минах и видях го. С коренче открито...
Орехчето малко рече жаловито:
„Моля те, вземи ме, ще израсна скоро
здраво и високо, ще ти кича двора.
Моят плод богат е с орехови ядки,
имам минерали, витамини сладки.
С ум ще ви дарявам, докато сте живи,
вечно ще сте здрави, млади и красиви;
вие и децата, внуците ви – всички...
В клоните ми гъсти ще ви пеят птички“. ...