Легенда за ореха
Помниш ли лозята – местност стръмна, дива?
И онази нива – с драките бодливи?
Минах и видях го. С коренче открито...
Орехчето малко рече жаловито:
„Моля те, вземи ме, ще израсна скоро
здраво и високо, ще ти кича двора.
Моят плод богат е с орехови ядки,
имам минерали, витамини сладки.
С ум ще ви дарявам, докато сте живи,
вечно ще сте здрави, млади и красиви;
вие и децата, внуците ви – всички...
В клоните ми гъсти ще ви пеят птички“.
В думите му, мила, ти се там заслуша...
„Има място, близо край онази круша...
Ореха посадих на средата в двора,
с поздрав да ни среща вкъщи за отмора.
Минаха години, бе ни той закрила,
даваше ни здраве, сила лекокрила;
символ на рода ни. В работа – успехи.
Радост за децата. В скръбни дни утеха...
Хорската грижовност – подла и лъжовна –
лесно ме въвлече в мисия съдбовна,
съдник да съм аз на Божие творение,
дето съм отгледал с обич, умиление.
В онзи ден последен, гледах му снагата –
с царствена корона, с връх до небесата...
Слязох после в двора, тръгнах към дървото,
бавно приближавам... То мълчи горкото.
Щом пред него спрях се с острата секира,
той с листа прошепна – сякаш че разбира...
Сведе примирено мощните си клони:
„С нещо ли престъпих земните закони“?
Думи безсловесни листите шептяха,
чакаше от мен – с надежда смътна, плаха,
някаква подкрепа, обич и закрила,
но присъда чужда друго бе решила...
Мина се година, страда и въздиша...
Брулеше го вятър... дъжд и сняг, и киша.
Силно бе дървото – с дървесина здрава...
и с живота земен тежко се прощава...
Мястото му где е – никой го не знае,
но духът му още в нощен час витае.
Там, земята, дето бе го с плод дарила
и през дните земни давала му сила...
8 октомври 2002
ред.: 18,35 ч., 5 август 2020
„Живот и любов“ – втора книга
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти! Подобно и на теб!
-
Диди, радвам се де те видя на страницата ми днес! Благодаря ти за коментара, в любими и звездичката! Пожелавам ти да запазиш добротата на сърцето и душата, както и до сега! Хубав ден!
-
Красиво, вдъхновяващо, както винаги!
Благодаря ти! -
Благодаря, Георги! Радвам се че ти е харесало!
-
Браво!Много добра творба!
-
Благодаря за прочита и коментара, Ангелче! Желая ти здраве и творчески успехи!
-
Благодаря, Симона, за посещението на моята страница и за прочувствения коментар! За съжаление орехите в моя двор имат трагична съдба. Но това е тема на друга творба...
Желая ти здраве и хубава вечер! -
Тъжно, много тъжно... Но човешкият живот е по-стойностен, особено когато е осъзнат. Така че нека този орех остане в този прекрасен стих и не тежи повече на съвестта ти!
-
Благодаря ти, Георги, за споделеното! Всичко добро ти желая!
-
Който засади овошка, мисли за себе си, който засади орех, за поколенията...
Народна поговорка.
Смятам, че съвестта достатъчно те гризе, затова няма да кажа нищо повече.
Поздравявам те за стихотворението и споделянето. -
Ники, благодаря за прочита, коментара и в любими! Благодаря и за звездичката! Желая ти здраве и творчески успехи!
Благодаря за посещението и коментара на Георги.
Благодари и за прочитите и добавка в любими на Дени, Хари и Юри!
На всички ведър и хубав ден -
Силно...
-
Чудесна легенда Иване!
Четох няколко пъти и все откривах по нещо! -
Пепи, радвам се да те видя на страницата ми. Благодаря за коментара, в любими и красивата звездичка. Дано съзвездието от звездички да свети над небето на духа на моя орех. Той го заслужава! Желанието ми е да обезсмъртя с тази поема краткия му живот на Земята. Дано ми прости деянието, което извърших над него.
Благодаря и на Младен за посещението и добавката в любими.
Хубав ден ви желая! -
Още една песенна приказка ни разказа! Поздравления!
-
Деа, благодаря за посещението, за коментара и оценката.
Стойчо, прав си, но не е имало кой да ме научи да не го садя в средата на двора. Благодаря за коментара и оценката.
Мариана, благодаря за прочита и коментара!
Ирина, права си. Вината тежи, особено, когато човек прави равносметка на изминатия път и осъзнава, че е могъл в дадени моменти да постъпи по-друг начин, но от незнание не го е сторил. Изхода е да си прости и да продължи напред.Благодаря ти че прочете и взе отношение за поемата.
Дора, радвам се и на твоето посещение и че пробуди в теб лични спомени. Имаш чувствителна душа. Благодаря за коментара, за любими и звездичката. На всички ви желая здраве, много обич и добро настроение. Хубав и ведър ден!
Написах поемата за поука и я посветих на жената, която вървеше с мен по-жизнената пътека до 2000 година... -
Четох и стиха, и коментарите и се сетих за един оцеляващ по Дискавъри, който отстрелвайки животно с лък, за да се нахрани, всеки път казваше "благодаря ти за живота, приятел"....
И угризенията някак се стопяваха.
Мисълта ми е, че насадената вина тежи много повече от фактическата. Може и добро да си направил, Иван. Не гледай на себе си като злодей, а като спасител или нещо съвсем приемливо.
Иначе, наистина хубаво си описал историята. -
Допълнителна информация: Пропуснах първата строфа, поради което за читателя остава загадка причината за отрязването. Реших, да я добавя в коментара:
* * *
Ореха пред къщи – помниш ли го, мила?
Хранеше ни с ядки, даваше ни сила...
Ах, защо послушах "ближните" ни хора,
че голяма сянка правел там на двора... -
Един орех дава плод след десет години растеж. От родителите си знам, че орех се засажда край ограда,до къща, на такова място, че да не засенчи земята за зеленчуци и други овошки.
Поучителен случай, е това стихотворението, което наистина звучи легендарно.
Поздравления, Иван! -
Да, под орех нищо не расте, но това дърво е такава сила... Защо ли ние (хората) сме решили, че можем да разполагаме с нечий живот...не е редно, не е!
-
Да, наистина защо е била присъдата! Хорската завист. Дървото беше много красиво и мощно. В средата на градината на двора. Даваше много орехи. Но според съседите, нямало да можем от неговата сянка да добием никакви зеленчуци в градината. Макар че това не беше тяхна работа. Където ме срещнеха, непрекъснато ме поучаваха да го отрежа за да сме изкарвали някакъв плод. Не ме оставиха на мира, нито те, нито майка ми. Принудих се да извърша нещо, което не бе по волята на сърцето ми. Сечено недовършено, дънера му стърча една година. Според народните поверия орех не се отсича, тъй като вреди на здравето, на този, който го отсече. Това е тъжната легенда за живота на един орех...
-
И защо? Защо е била присъдата...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
