Sep 3, 2004, 9:07 AM

Лейди Макбет

  Poetry
2.3K 0 0
Ръцете ми са целите във кръв...
Стремежът ми загина пръв,
помогнах на любимия си мъж
да го убие. Черен дъжд
валя след това,
убих Страстта...
Поканих я у нас да пренощува,
и щом започна да сънува
я задуших с прегръдка от ненавист
във пристъп на безумна завист.
Тя искаше да властва над деня ми,
да й се кланям. Загорча ми...
А Макбет, верният ми мъж,
трупа изхвърли в нива с ръж,
засята от ратаите работни.
Ръцете ми са кървави и потни...
Убих Греха си. Сладкия си грях...
Удавих го в очи на сиромах.
Изпратих го на Оня Свят, при Дънкън.
По китките ми кървави и тънки
тежат окови от съмнения,
преследват ме жестоки привидения.
Преследват ме предсмъртни викове...
Дочувам подкованите коне,
които идват да ме грабнат...
Прости ми, Макбет, ще открадна
присъствието си от теб.
Душата ми е черен креп,
ръцете ми са кървави.
Когато
три вещици похлопат на
вратата
и хладна Страст,
витаещ Грях,
Стремеж,
превърнал се във страх,
пред теб застанат в сянка бяла,
да знаеш - вече съм умряла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...