Лейтенанте, хвърли ме във огън
Не понасям кръвта, Лейтенант.
Всяка вечер сънувам кошмари,
как във онзи проклети Афган
губя ценни и скъпи другари.
Как небето от писъци ври,
а смъртта е заляла земята,
как пълзим по червени следи
под смеха на студения вятър.
Как жени и деца ни обстрелват,
как дулата нарочват врага,
как не знаем кое е победа…
Лейтенант, аз сънувам това.
Не стоя зад бюро като тебе,
не прегръщам жена и дете…
С нож бележа по своите вени
всички паднали в боя мъже.
Всички ордени парят от болка,
всяка болка е моя следа.
Лейтенанте, хвърли ме във огън!
Изчисти от кошмари съня!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
