Лековата историйка без поука
Припознах те вчера (някъде по обед) с един чичко –
с риза на каре, висок, брюнет, със светли дънки,
без да мисля много, отдалече лудо се затичах,
изненадах го във гръб и силно го прегърнах.
Първо – той примря за миг от страшен уплах,
после се развика басово, опита нещо да ругае,
аз се вкамених и вперих в него поглед като улава,
прихнах да се смея истерично, вместо да си трая.
През смях до сълзи извиних се, че съм сбъркала,
че със таз осанка снажна много ми напомня теб,
той прокара тънки пръсти през косата къдрава
и от будката съседна купи шоколадов сладолед.
Седнахме със сладолед в ръка на пейчица зелена,
край нас идилия от бременни и майки със колички,
от жеста му спонтанен бях твърде възхитена,
но няма нищо странно – аз съм много симпатична.
Започнахме да бъбрим – за живота като цяло,
не усетихме кога ледената клечка се съблече,
вятър мързелив играеше с къдриците му – вяло
и в сладки приказки и смях следобедът изтече.
Преди раздялата, запалихме цигара – „за последно”,
от огънчето поглед вдигнах – не, това е някаква шега!
Ти бързаше по тротоара. Ясно – привидение поредно,
но пулсът ми като оса се стрелна и подсказа, че греша.
Изопнах тялото си кльощаво подобно котка, като струна,
от нисък старт готова бях за миг към теб да полетя,
но погледът ти ме отмина. Бързо чичкото целунах -
за мен той беше ти. Говорейки, посрещнахме нощта.
© Даниела All rights reserved.
