Лескова
Там горе в балкана и простора
Лескова ни посреща пак добра,
да ни дари със красота и плодове готова,
разтворила прегръдка от гора.
Тук вече няма хорски глъч,
мълчат безлюдни домовете
и вечер ослепелите прозорци тънат в мрак.
Все чакат някой на вратата да похлопа,
през прага да прехвърли морен крак.
Стопанката да сложи хляб на скромна маса,
но туй едва ли ще се случи пак.
Сега се скитат настървено
ловните дружинки по сокаци,
по склоновете джипове реват
и падат букове безсилни на земята
съборени с опит, със замах, без срам и страх.
Лескова, тъжно е, но днес не ще тъгувам.
До мен е твоя дъщеря,
която ме доведе да останем,
... защо да си сама.
© Иван Иванов All rights reserved.
