Опакова ме тъгата
в къс подаръчна хартия.
С гръм ще мина под дъгата,
получател да открия.
Заваляло, преболяло,
лятна буря го окъпа–
непокорното ми тяло
си развя фриволно пъпа.
Разумът, да го догони
неуспешно се опита,
с куп развързани балони
под носа му то отлита.
Прави се на безтегловно,
между облаците скита,
всичко земно поголовно
аплодира го с възхита.
Нямат спирка чудесата
за душата, щом си вярва.
Вдига се до небесата,
в празнината път прокарва.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
