Опакова ме тъгата
в къс подаръчна хартия.
С гръм ще мина под дъгата,
получател да открия.
Заваляло, преболяло,
лятна буря го окъпа–
непокорното ми тяло
си развя фриволно пъпа.
Разумът, да го догони
неуспешно се опита,
с куп развързани балони
под носа му то отлита.
Прави се на безтегловно,
между облаците скита,
всичко земно поголовно
аплодира го с възхита.
Нямат спирка чудесата
за душата, щом си вярва.
Вдига се до небесата,
в празнината път прокарва.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
