Летен бунт
Опакова ме тъгата
в къс подаръчна хартия.
С гръм ще мина под дъгата,
получател да открия.
Заваляло, преболяло,
лятна буря го окъпа–
непокорното ми тяло
си развя фриволно пъпа.
Разумът, да го догони
неуспешно се опита,
с куп развързани балони
под носа му то отлита.
Прави се на безтегловно,
между облаците скита,
всичко земно поголовно
аплодира го с възхита.
Нямат спирка чудесата
за душата, щом си вярва.
Вдига се до небесата,
в празнината път прокарва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
