Летен цинизъм
Детската усмивка върху пясъка блещука.
Послушай слънчевата свобода в простора.
Черупките от миди са безгласен спомен.
За трупа, полюшващ се от мачтата на кораб.
Всяко лято има черни краски.
Морската вода е пресолила страстите.
Честичко потъвам на дълбоко, в бездната.
За да си общувам с водораслите.
,,Да благодарим на Новия световен ред за чайките!
И на бог Нептун – за тероризма!’’
Може и да е обратното, но някак
пак ще им простим: нали е криза...
Лято е – и по света умират хора.
Нови раждат се, за да умрат отново.
Изгревите ни обгръщат в морска пяна.
А по залез ни оплакват из основи...
Дишам леко, мисля си и някак се променям.
Пред смъртта на скъп приятел всичко е подробност.
Телом сме туристи тук; и сме за малко.
Но животът не е дар, а отговорност.
© Константин Дренски All rights reserved.
