Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
19.07.2012 г., 13:40 ч.

Летен цинизъм 

  Поезия
524 0 3

Детската усмивка върху пясъка блещука.

Послушай слънчевата свобода в простора.

Черупките от миди са безгласен спомен.

За трупа, полюшващ се от мачтата на кораб.

 

Всяко лято има черни краски.

Морската вода е пресолила страстите.

Честичко потъвам на дълбоко, в бездната.

За да си общувам с водораслите.

 

,,Да благодарим на Новия световен ред за чайките!

И на бог Нептун – за тероризма!’’

Може и да е обратното, но някак

пак ще им простим: нали е криза...

 

Лято е – и по света умират хора.

Нови раждат се, за да умрат отново.

Изгревите ни обгръщат в морска пяна.

А по залез ни оплакват из основи...

 

Дишам леко, мисля си и някак се променям.

Пред смъртта на скъп приятел всичко е подробност.

Телом сме туристи тук; и сме за малко.

Но животът не е дар, а отговорност.

© Константин Дренски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??