Две водни кончета във цвят индиго

танцуваха със слънчев лъч.

Реката ромолеше.Чувство диво

изпълваше ме. Бях със теб!

И не във другата измислена реалност.

Ти беше тук и толкова сега!

Със бясна скорост времето летеше,

а исках този миг да бъде вечността...

Ръка в ръка - поведе ме по горската пътека.

Почуствах твойта сила. Поисках да летя.

Със тебе стръмнина превзема се тъй леко!

И времето за малко върна ни във младостта...

Двете водни кончета нанякъде се скриха.

Загърна ни шубрака. Пак бяхме две деца -

момиче и момче, оставили зад себе си

гордост, предразсъдъци и суета!

Красиво беше! Миг от вечност.

Времето смили се. За малко сякаш спря...

Проплака птица и магията стопи се.

Полъхна вятър. После - тишина...

Сега потъвам. В спомена те търся.

Оставам да те чакам край една река,

където двете водни кончета в танца си умряха

и питам се: "Дали така умира любовта?"

Отново онзи слънчев лъч стопява тъмнината

и други водни кончета танцуват в утринта.

И аз разбрах!

Всеки ден със нова сила

преражда се и свети любовта!