Сама съм,
широко разперила крила.
Вятърът ме гали,
слънцето – целува.
Накъдето искам мога да полетя
и летя
сама
над планини островърхи
и тучни морави с дъхави цветя,
над пустини
с кервани камили,
бавно плуващи сред тях.
В мислите си
към далечни земи летя,
но се връщам
все при теб –
понякога бурно,
но винаги ласкаво,
мамещо,
необхватно
и омагьосващо ме
мое Море,
защото част си
от мен.
Твоя Чайка
© Ласка Александрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
