Летя
Сама съм,
широко разперила крила.
Вятърът ме гали,
слънцето – целува.
Накъдето искам мога да полетя
и летя
сама
над планини островърхи
и тучни морави с дъхави цветя,
над пустини
с кервани камили,
бавно плуващи сред тях.
В мислите си
към далечни земи летя,
но се връщам
все при теб –
понякога бурно,
но винаги ласкаво,
мамещо,
необхватно
и омагьосващо ме
мое Море,
защото част си
от мен.
Твоя Чайка
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
