Левитация
В най-далечния ъгъл на Вселената
изливам безнадежностите си -
добре охладени.
Моето утре вече го няма.
Моето вчера изтече от вените.
Потъвам в добре познатото.
Честито на всички опечалени.
Кой ще ме скрие от себе си?
Кой ще докосне раните?
Лазар го няма - жив е между мъртвите.
Животът е вечен.
Чух ги да казват.
Един умира и друг се ражда,
характер се изгражда.
Със стоманени шипове между пръстите-
никой не прегръща и никой не се връща.
Слепоочията ми пулсират
и всички болки левитират.
© Сатин Роксан All rights reserved.