Левитация

В най-далечния ъгъл на Вселената

изливам безнадежностите си -

добре охладени.

Моето утре вече го няма. 

Моето вчера изтече от вените. 

Потъвам в добре познатото. 

Честито на всички опечалени. 

Кой ще ме скрие от себе си? 

Кой ще докосне раните? 

Лазар го няма - жив е между мъртвите. 

Животът е вечен. 

Чух ги да казват. 

Един умира и друг се ражда, 

характер се изгражда.

Със стоманени шипове между пръстите- 

никой не прегръща и никой не се връща. 

Слепоочията ми пулсират

и всички болки левитират.