25.03.2025 г., 19:36

Левитация

331 0 0

В най-далечния ъгъл на Вселената

изливам безнадежностите си -

добре охладени.

Моето утре вече го няма. 

Моето вчера изтече от вените. 

Потъвам в добре познатото. 

Честито на всички опечалени. 

Кой ще ме скрие от себе си? 

Кой ще докосне раните? 

Лазар го няма - жив е между мъртвите. 

Животът е вечен. 

Чух ги да казват. 

Един умира и друг се ражда, 

характер се изгражда.

Със стоманени шипове между пръстите- 

никой не прегръща и никой не се връща. 

Слепоочията ми пулсират

и всички болки левитират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...