25.03.2025 г., 19:36

Левитация

330 0 0

В най-далечния ъгъл на Вселената

изливам безнадежностите си -

добре охладени.

Моето утре вече го няма. 

Моето вчера изтече от вените. 

Потъвам в добре познатото. 

Честито на всички опечалени. 

Кой ще ме скрие от себе си? 

Кой ще докосне раните? 

Лазар го няма - жив е между мъртвите. 

Животът е вечен. 

Чух ги да казват. 

Един умира и друг се ражда, 

характер се изгражда.

Със стоманени шипове между пръстите- 

никой не прегръща и никой не се връща. 

Слепоочията ми пулсират

и всички болки левитират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...