Nov 21, 2009, 12:07 PM
Лица
Покажи ми лицето си -
своето, истинско...
Не онова за пред хората.
Търкулни ми обратната
своя страна:
... дълго скитах
в света на умората.
Покажи ми...
Защото днес бродя сама -
срещам толкова много
поети...
Бог раздал ни е
своите божи лица
има дяволски, има и свèти...
... уродливи, красиви,
отчаяни, зли -
бродят заедно в
нощната доба,
в непрогледната божия,
стара мъгла
за ръка, като истински хора...
Имаш име за делник,
за грях и за дом...
покажи ми
лицето за вграждане
във деня, във чешма
във сърцето – без взлом...
реквием,
съграден за прераждане...
Не едно –
прелисти и стоте си лица:
най-красивите, грозни
и страшни...
в полусенки прикрити,
от страх и тъга -
съвършените,
фини и страстни...
аз съм с теб,
аз съм миг -
аз съм капка живот -
огледало,
което най-нежно
си докоснал със вик -
като истински бог,
отразен,
просто в мен
за последно...
© Нели Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хората са многолики и само сродната душа може да откре истинското лице на отсрещния... Поне така си мисля.
-
прекрасно...дъхът ми спря...
-
Мисля,че успя да докоснеш най-тънката струна в душата ми...Благодаря ти за искрения стих!Поздравления!
-
Истинското лице на човека може да се види в критични, "стресови" ситуации. Но това е друга тема.
Много изящен стих. Поздрави! -
Я колко мъдра мисъл, Петре!
Покажи ми лицето си -
своето, истинско...
Не онова за пред хората.
Търкулни ми обратната
своя страна.... -
Голяма, двойкаджийка си станала
Недооцених "Лица", сметнах, че е само хубаво, а се оказа, че е и провокативно- успява да накара, някои хора, да покажат "истинските си лица" !
Поздравления за това!!! -
rarebird (Весислава Савова), Бела , Благодаря Ви ! Благодаря и на ДОГ (Диана ) за прекрасните двойки - 14 на брой , които ми е написала
-
Пропуснала съм този стих, Нели. Много е силен, вълнуващ, докосващ. Можеш го - факт!
-
Благодаря на всички прочели, коментирали или оценили
-
Блаженни са верующите, Рефаб
"Защото мъдростта на този свят е безумство пред Бога.."
Мъдър е този, когото считат за такъв, а не този който си мисли че е.. -
" nellnokia (Нели Господинова)
Някак си чужди и неразбираеми ми звучат. И макар, че там има също много философия , все не успявам да я възприема като близка... "
Философското познание и мисъл стоят по-долу, образно казано, от богословието!.... Религиозното познание и преживяване, когато не е изкривено, когато не е плод на заблуда, е това, което може да доведе до спасението на човека във вечността!...В християнството, освен доктрина, има и благодат (и в настоящия живот!), а това, естествено, е и предпоставка религиозността да бъде съвсем близка на хората!
Ето някои неща, които казва св. Павел, имащи отношение и към философията:
"Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър.
Защото мъдростта на този свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване".
И пак: "Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни".
1 Кор. 3:18 - 20
Впрочем, в момента в книжарниците има две книги от различни автори със заглавие : "Православна психотерапия".....
-
Мда.. познанията ми в областта на религиите не са кой знае колко задълбочени.. Някак си чужди и неразбираеми ми звучат. И макар, че там има също много философия , все не успявам да я възприема като близка... Моята област наистина е психологията..., макар че началото поставиха някога графиката и живописта...
-
nellnokia (Нели Господинова)
"Рефаб,
Ами след като самият Христос е вложил част от себе си в нас"
Образът на човека наистина би трябвало да има в някаква степен качеството на Първообраза си. (Св, Троица, а не (само) Христос, както ти си отбелязала). И поради това, понятието за него (Божия образ при човека) трябва да носи и някаква ТАЙНСТВЕНОСТ.
"Най-приближаващо се до същността на Божия образ е понятието за личността на човека."
Човекът, обаче, е призван да стане Божие подобие (това е различно от Божий образ): "Възлюблени, сега сме чада Божии, но още не е станало явно какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е." ( 1 Йоан 3:2)
"Божия образ получаваме по рождение, а Божие подобие придобиваме с нашите лични усилия (и с Божия помощ)."
св. Максим Изповедник казва: "По образ Божи са всички разумни същества, по Негово подобие само добрите и мъдрите."
И по-конкретно по началната тема :
"Личността превъзмогва природата си - подобно Лицата на Св. Троица. Същността на въпроса е, че човекът като лично същество не унищожава природата си (не я презира), а я ПРЕОБРАЗЯВА в Бога."
Св. Василий казва: "Бог сътвори човека животно, призвано да стане Бог!"
Освен в религиозен план, може да се разглежда въпроса, естествено, и в психологически такъв - нещо, което ти си отразила и в стихотворението и коментарите! -
Рефаб,
Ами след като самият Христос е вложил част от себе си в нас, ние по презумпция сме" охристени".Заложил е и човешките слабости. Така се е получила една многостранна симбиоза между божественото и чисто човешкото. Точно това ни прави уникални,(всеки сам за себе си ) защото битието разкрива същността ни в различни аспекти. И колкото повече лица съзрем, толкова по-пълна става представата ни за другия... -
".....Прелистваме нашата същност....."
Да, но стои и въпросът за изграждането и потвърждаването и.
По този повод: инересно е становището на М. Хайдегер, който, ако не се лъжа, казва:"Същността е в самото съществуване!"; Сартр: "Съществуването предшества същността!"; Това са философски (екзистенциалистки) интерпретации.... В действителност удоволетворително, условно казано, постигане на същност може да има, когато това е в посока на максимално възможно охристовяване на човека: "Не аз живея, но Христос живее в мен." (вж. "Типове религиозен живот", М. Скобцова)
Въпросът за постигане на относителна неизменност стои, разбира се, и при православното християнство (вж., напр. " Раждането на непоклатимото царство", архим. Софр. Сахаров)
Извинявам се за многословието и отклоняването от стихотворението!
-
Няма много хора по света "надмогнали силите", Рефаб !А "неизменноста" е скрита в многобразието и различието...Прелистваме нашата същност, проявяваме я и някъде там, дълбоко в себе си, се крие неизменността ни..нашият Аз .. За да я видим, за да я открием и познаем, ни е нужно да видим и промяната... Диалектиката на личността е богата и сложна..
-
Да, Нели....
А ето и контрапункти (за състоянието на "неизменност" от "Бхагавадгита":
Покой чувства този, в който идват
всички желания, както реките
в океана текат - но не го препълват:
НеизмЕнен стои пред желанията.
( 2:70)
и:
Който не мрази озарението,
действеността и помрачението,
когато идват, нито мечтае
за тях, о, Пандава, когато ги няма,
невъзмутим, нетрепващ от силите,
казва, запазил самообладание:
"Не аз - природните сили действат!"
И не трепва от техните действия,
Неизменен в неволя и радост,
равнодушен към кал, камък, злато,
към желаното и нежеланото,
към похвали и хули - еднакъв,
и към почести и унижения,
и към приятел и враг - еднакъв,
отхвърлил личните земни стремежи-
този човек е надмогнал силите.
14:22-25
-
"Покажи ми лицето си -
своето, истинско...
Не онова за пред хората."
Точно това е, Нели! Така трябва да е! Прекрасно! Поздрави!
-
Хората са едни, когато са у дома, други ,когато работят, трети с приятели, четвърти когато вършат любимите си занимания, когато страдат, когато се радват, когато са тъжни, когато завиждат или се ядосват... И нито едно човешко лице не им е чуждо...Понякога са добри като самия бог, друг път...като дявола..
Да разпознаеш човека до себе си е трудно. Неговото лице никога не е еднозначно. Всеки ден той ти разкрива себе си малко по малко, а ти като огледало, отразяваш и добрите и лошите му лица... Кое е истинското? Какъв е самият той- човекът?Съмнението, поражда желание за познание.. Познанието - болка и страдание , може би... А Болката - желание за нови отговори и познания...
Но в крайна сметка, струва си да опознаем най- близките хора до нас... -
Миа,ако приемеш стоте лица на другия,не рискуваш ли да се обезличиш ти самия,това ли е цената на любовта?Само въпроси,само въпроси,иначе стихът е разкошен!!!
-
Хубаво!....
Всъщност, ако съм разбрал добре, в един момент вече се иска да се покажат "не едно ....." а "сто лица" като истински (като вариации на истинското лице, един вид!?)!?... Или се има предвид да се избере едно лице от "стоте"?... Според мен става дума за първото предположение!...... Или прекалено рационализирам? -
В реалността трудно показваме лицето си, та камоли тук...
Поздрав! -
Имаш име високо,
Не е Ли, то бог,
имаш име финско,
харесват те хората!!! -
Не е лесно да си огледало!
Силен стих!
Поздравления! -
Аз мисля, че тук си с истинското си лице! Поздравления !
-
"Имаш име за делник,
за грях и за дом..."
Като книга прелиствана ден, подир ден...
Но онази единствена страница
е откъсната (с информация ценна)
за живота от тук до нататък...
-
,,Бог раздал ни е
своите божи лица
има дяволски, има и свèти...''
!!!
Шарен свят и всеки носи от двете лица, но когато има човек, който да каже:
,,аз съм с теб...''
не е трудно да се покажат. Всичките!
Много, много хубав стих, Нели! -
поздрави за наистина хубавия стих! и като послание, и като поетическо майсторство!
-
Браво, Нели!!!
Ние сме огледало за другите, а те огледало за нас! -
!!!
-
Супер!
-
!!!
-
Харесах - особено финала е много силен - поздрави!
-
"аз съм с теб,
аз съм миг -
аз съм капка живот -
огледало"
Просто прекрасно!!!
Това е...поздрав и от мен! -
страхотна си Нел!!!
-
Браво, Нели!
Дано се търкулне и я видиш такава, каквато искаш! -
!!!!!
-
Поздравления!
-
!
много хубаво! -
"Имаш име за делник,
за грях и за дом...
покажи ми
лицето за вграждане
във деня, във чешма
във сърцето – без взлом...
реквием,
съграден за прераждане..."
...................................
Звъниш като божия музика!!!* -
благодаря!
-
сред хиляди лица най-истинското да откриеш...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
