Лица

Покажи ми лицето си -

своето, истинско...

Не онова за пред хората.

Търкулни ми обратната

своя страна:

... дълго скитах

 в света на умората.

Покажи ми...

Защото днес бродя сама -

срещам толкова много

поети...

Бог раздал ни е

своите божи лица

има дяволски, има и свèти...

... уродливи, красиви,

отчаяни, зли -

бродят заедно в

нощната доба,

в непрогледната божия,

стара мъгла

за ръка, като истински хора...

Имаш име  за делник,

за грях и за дом...

покажи ми

лицето за вграждане

във деня, във чешма

във сърцето – без взлом...

реквием,

съграден  за прераждане...

Не едно –

прелисти и стоте си лица:

най-красивите, грозни

и страшни...

в полусенки прикрити,

от страх и тъга -

съвършените,

фини и страстни...

аз съм с теб,

аз съм миг -

аз съм капка живот -

огледало,

което най-нежно

си докоснал със вик -

като истински бог,

отразен,

просто в мен

за последно...