Лица
Покажи ми лицето си -
своето, истинско...
Не онова за пред хората.
Търкулни ми обратната
своя страна:
... дълго скитах
в света на умората.
Покажи ми...
Защото днес бродя сама -
срещам толкова много
поети...
Бог раздал ни е
своите божи лица
има дяволски, има и свèти...
... уродливи, красиви,
отчаяни, зли -
бродят заедно в
нощната доба,
в непрогледната божия,
стара мъгла
за ръка, като истински хора...
Имаш име за делник,
за грях и за дом...
покажи ми
лицето за вграждане
във деня, във чешма
във сърцето – без взлом...
реквием,
съграден за прераждане...
Не едно –
прелисти и стоте си лица:
най-красивите, грозни
и страшни...
в полусенки прикрити,
от страх и тъга -
съвършените,
фини и страстни...
аз съм с теб,
аз съм миг -
аз съм капка живот -
огледало,
което най-нежно
си докоснал със вик -
като истински бог,
отразен,
просто в мен
за последно...
© Нели Господинова All rights reserved.
