Лицето на времето е цяло покрито с мечти,
сякаш Пипи се смее със своитте сладки лунички.
Земята постарому в ритъм се още върти.
Живеем конкретно и никога само в кавички.

Лицето на времето има прекрасни черти.
То не старее и все се оглежда в Луната.
В очите му бляскат безброй магнетични звезди,
а в устните грее усмивката на светлината.

Лицето на времето няма дентален проблем,
няма гримаси прикриващи страховете.
То е причина да бъдеш различен от мен,
ала еднакво за всички с тебе да светим.

Лицето на времето някой нарича съдба,
други за него, нищо не искат да знаят.
То е онази първа за всичко врата,
която ни пуска в живота да тръгнем към края.

Лицето на времето следва ни, ала мълчи,
когато е нужно сами със проблем да се борим.
То честно ни гледа с големи, надеждни очи.
То даже мълчейки, неспирно с нас си говори...