Лилава надежда
За всички дни, които изживях
се питам всъщност кой ли ме познава.
Когато страдах, вътрешно кървях
от младостта ми нищо не остана.
Без теб съм днес. Гласът ми те зове
наоколо е всичко толкоз нямо.
Река ли си със стръмни брегове,
или илюзията бил си само.
Горчи живот, без ласки и любов,
но се надявам, моля се горещо -
да изживея пак спонтанен зов
по капчица от всяко ново нещо.
Тук всеки спомен все към теб лети
и колко още самота ме чака.
И колко обич в мен навяваш ти,
щом с облака говоря си в мрака.
Аз слушам как ветрец горчив снове,
във мислите ми натежали - сиви.
Надеждата в лилави цветове,
обагри пак мечтите боязливи.
© Миночка Митева All rights reserved.
