Feb 4, 2017, 9:27 PM

Липса 

  Poetry » Other
515 1 8

На Тихчо
(02.06.1989 - 14.07.2013)

 

Толкова ми липсваш, че от болка
моля се в душата да те свия.
В храм да те положа, в който мога
само аз единствена да вия.
Никой да не вижда, да не чува,
скалата, що е пръст окаменена,
разровена стихия е от чувства,
пропита от сълзи окървавени.
Дълбоко скрила липсата, тъгата,
изплаканите думи безпредметни,
жалейката, облякла ми съдбата,
да пресъздам в картини многоцветни.
Та там, освен почернената мъка,
слънца да греят, пеят водопади,
реки да носят твоята заръка,
че в този свят за кратко сме познати.
И само красотата на делата,
оставили във пясъчника диря,
да спомня на човека и душата,
че любовта за кратко не умира.
А майчината, тя е дар от Бога,
веднъж родена, нивга не погива,
остава си най-жива, и до гроба,
дори да е във почва, песъчлива.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Скъпа Таня, болката ще остане до гроб заедно с наранената любов. Но ти не можеш да направиш нищо по-добро от това, да превърнеш болката си в сила да обичаш хората около себе си. Тихчо няма да се върне, но твоята любов може да дари утеха и сила на много страдащи около теб! Живей така, както той би се гордял с теб! Давайки на другите, ще получиш сама ти радост и смисъл в живота.
  • ... Прегръщам Те!*
  • Без думи. Кураж.
  • Трудно се коментира такъв силен и изстрадан стих Таня, прегръщам те!
  • Тане!!
  • Прекланям се, Таня! Толкова е осезаема болката ти!
    "А майчината, тя е дар от Бога,
    веднъж родена, нивга не погива,
    остава си най-жива, и до гроба,
    дори да е във почва, песъчлива."
  • Прегръщам те!*
  • Мила Таня,болката от загубата ти е неизмерима.Обичта ти е подложена на изпитание...Но ти се възхищавам!
Random works
: ??:??