Nov 21, 2014, 2:30 PM

Липсваш

  Poetry » Love
702 0 1

Ако имаш само един ден в живота,
в който от песен си всяка една нота,
и чувстваш се цял и напълно завършен.
Дали ще си помислиш че си съвършен?

 

Да си допрян до тялото на мечтите си,
и с нея би изкарал до старините си,
и тя да те обича и да те обожава,
дори за този ден, да живееш си заслужава.

 

На кръстопът се срещате и отлитате.

Един от друг далеч без да опитате,
да продължите туй, което двамата желаете,
какво ще стане, просто няма как да знаете.

 

Безсънни нощи прекарани в размисли,
дали така е правилно наистина или
за нас съдбата безмилостно е отредила,
да сме далеч един от друг, ама насила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Спомен All rights reserved.

Comments

Comments

  • "без да опитате"...
    По-добре късно (а късно време няма) отколкото никога.
    Но само, ако е все още "двамата"
    Мисля си нещо, ако съм права, ти ще се сетиш какво

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...