Ако имаш само един ден в живота,
в който от песен си всяка една нота,
и чувстваш се цял и напълно завършен.
Дали ще си помислиш че си съвършен?
Да си допрян до тялото на мечтите си,
и с нея би изкарал до старините си,
и тя да те обича и да те обожава,
дори за този ден, да живееш си заслужава.
На кръстопът се срещате и отлитате.
Един от друг далеч без да опитате,
да продължите туй, което двамата желаете,
какво ще стане, просто няма как да знаете.
Безсънни нощи прекарани в размисли,
дали така е правилно наистина или
за нас съдбата безмилостно е отредила,
да сме далеч един от друг, ама насила.
© Спомен All rights reserved.
По-добре късно (а късно време няма) отколкото никога.
Но само, ако е все още "двамата"
Мисля си нещо, ако съм права, ти ще се сетиш какво