Dec 1, 2007, 12:05 AM

Липсваш ми, море

  Poetry » Other
1.5K 0 1

Ех, море, море,

как ми липсваш ти,

аз бях дете

на пенливите вълни.

Тогава опознавах

подводния свят,

сега съжалявам,

че далеч от мен е

синьо-зеленият цвят.

Някога в безкрая се взирах,

но сега съм откъсната от Рая

и умирам.

Ех, море, море

далеч си ти сега,

безспирно търси те

моята душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила,ще дойде лятои всички ще сме там!Не тъжиМорето е копнеж по безкрая!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...