Dec 1, 2007, 12:05 AM

Липсваш ми, море

  Poetry » Other
1.5K 0 1

Ех, море, море,

как ми липсваш ти,

аз бях дете

на пенливите вълни.

Тогава опознавах

подводния свят,

сега съжалявам,

че далеч от мен е

синьо-зеленият цвят.

Някога в безкрая се взирах,

но сега съм откъсната от Рая

и умирам.

Ех, море, море

далеч си ти сега,

безспирно търси те

моята душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила,ще дойде лятои всички ще сме там!Не тъжиМорето е копнеж по безкрая!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...