Ех, море, море,
как ми липсваш ти,
аз бях дете
на пенливите вълни.
Тогава опознавах
подводния свят,
сега съжалявам,
че далеч от мен е
синьо-зеленият цвят.
Някога в безкрая се взирах,
но сега съм откъсната от Рая
и умирам.
Ех, море, море
далеч си ти сега,
безспирно търси те
моята душа.
© Богдана Маринова Всички права запазени