Aug 31, 2007, 12:47 PM

Лист 

  Poetry
570 0 6
Целуни есента, тихо слизаща
по косите, в очите ми димни.
Събери си секунди изгризани.
Наречи ги на моето име.
Поеми аромата на вятъра.
Той е тъжно-горчив, като мене.
Като дъх докосни ми ръката,
после слез покрай мойте колене
и падни на земята изстиваща,
позлатен от лъчите на миглите.
И поискай от мен-самодивата,
да направя поклон. Да те вдигна.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??