jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
31 авг. 2007 г., 12:47

Лист 

  Поэзия
528 0 6
Целуни есента, тихо слизаща
по косите, в очите ми димни.
Събери си секунди изгризани.
Наречи ги на моето име.
Поеми аромата на вятъра.
Той е тъжно-горчив, като мене.
Като дъх докосни ми ръката,
после слез покрай мойте колене
и падни на земята изстиваща,
позлатен от лъчите на миглите.
И поискай от мен-самодивата,
да направя поклон. Да те вдигна.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??