Ти попиваш върху мен
като по лист хартия.
Нежно ме обгръщаш,
красиви думи връщаш
и сякаш плъзга се сатен.
Целуваш страстно,
докосваш властно!
До всяко кътче
на душата стигаш,
ти пируваш, ти не спираш!
Събличаш ме със жест
и пишеш като писар,
разбунваш бури, огън,
разтапям се като пред бисер...
Не мога повече да те отблъсквам!
Отхвърлям и нелепия си срам!
Искам на страст и мигове блажени
до сутринта да се отдам...
© Теди Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
