Листата вече не шептят на вятъра,
а той е сляп за цветовете им.
Окапаха по любовта от лятото,
заради която са самотни пейките.
Подритват ги безлични минувачи,
а птиците… отдавна отлетяха.
И никой вече в тях не ще се сгуши
да търси топлина и родна стряха.
Дърветата изплакаха ги бавно –
отронват неизпратени писма.
Съжаленията вече нямат давност,
щом е подписан всеки лист от есента.
07.10.2016
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
