Листата вече не шептят на вятъра
Листата вече не шептят на вятъра,
а той е сляп за цветовете им.
Окапаха по любовта от лятото,
заради която са самотни пейките.
Подритват ги безлични минувачи,
а птиците… отдавна отлетяха.
И никой вече в тях не ще се сгуши
да търси топлина и родна стряха.
Дърветата изплакаха ги бавно –
отронват неизпратени писма.
Съжаленията вече нямат давност,
щом е подписан всеки лист от есента.
07.10.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
